ИМА ХОРА КОИТО ТИ ОСТАВАТ ТРЪПКА ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

04.10.2010 20:35 - Прости....

Автор: harpiqta88 Категория: Лични дневници

Прочетен: 868 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 04.10.2010 20:36

Толкова време измина, а сякъш беше едва вчера.. ! Дори не си спомням , от колко време бях спряла да мисля за тебе , а може би просто съм нямала време да погледна в онзи ъгъл на душата , където подредих твоите неща, след като ти си замина !Не вярвах , че някога ,ще те видя ... , но ето ,че днес се случи ! Бях се забързала вечно замислена , подминавах без нищо да виждам!Само едно плахо ,""здравей"" ме върна в реалността и ме накара да се обърна !О не..! Нима беше той?... Този , който обичах да полуда ... , този който ме отпрати на дъното и просто ме остави там!?..Не ! Не искам да е истина..Моляте не ми го причинявай ! Сълзите ми плиснаха със сила.. ,просто извираха и замъгляваха погледа ми !Ти ме гледаше без да трепваш , дори проблясна бледа усмивка..и продължи да ме разглеждаш , както художник гледа своята току що завършена картина. Аз .., аз исках просто да не се бях спирала, исках просто ...да не те бях виждала... , но все пак ,""Бог "" е чул молитвите ми , въпреки че е минало толкоз време! Ти ме хвана за ръката , погали косите ми и помилва лицето ми.., но аз не усещах нищо , дори ми бе странен този, твой тъй топъл поглед !-Ето ме , това съм аз, макар и малко остарял , но съм аз! ...засмя се ти и впи изпитващ поглед без да мърдаш , право в моите очи!...Пусни ръката ми !..прошепнах аз със всичка сила се опитвах да ти кажа нещо .., но аз просто нямах глас...Толкова години репетирах ,това което се надявах да ти кажа , когато те видя отново,че репликите ми бяха останали там , в онези години на надяване , на молене , на умиране !Прости ми !Аз трябва да вървя...друг отдавна има във сърцето ми, друг отдавна ме обича...! Ти някога от мене се отрче , изплювайки ми се в лицето , че не съм за тебе точната жена !Очите ти ме гледаха със мъка ,прочетох твоята вина .., но късно идваш ти при мене , отдавна вече погребала съм любовта !Обърнах се с усмивка подла , защото исках да го заболи , а той замоли ме греховно и викаше през сълзи -""Моляте прости """...Прошка???- За тебе няма!...нима някога , ти мене съжали!? Когато молех те за още малко , а ти изсмя ми се и каза ""забрави ""!Отскубнах се и бързо го подминах, за да не види моите сълзи , които стичаха се по лицето , за него , за любовта ми , за това , че и него го боли... Седнах на земята , защото нямах сили да продължа и с всичка сила , аз заплаках за обичта ми към него .., за отминалите времена !Кого залъгвах !?... та аз все още го жадувах ... но ярост светеше ми във очите и ударите на сърцето си , от гордост аз не чувах ..Преди беше лесно да ме иаш , преди бе лесно да ме ползваш , но сега аз нямам милост , сега , аз имам само гордост !

Нагоре